Сърбия отчита близо 16 млрд. евро чужди инвестиции, строи девет магистрали
Всеки нов километър магистрала носи нови инвеститори, а Сърбия е привлякла кумулативно 15,9 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции от 2020 г. насам, каза вицепремиерът на Сърбия и министър на финансите Синиша Мали на среща с глобални инвеститори от САЩ, съобщава RTS TV.
Инвеститорите, след посещението на сръбската делегация във Вашингтон по повод пролетната сесия на Международния валутен фонд и Световната банка, посетиха Белград, за да се запознаят повече с всички параметри на сръбската икономика.
Миналогодишният растеж на БВП на Сърбия е бил 2,5 процента, 3,8 процента само през последното тримесечие и 5,9 процента през февруари тази година, въз основа на износа и инвестициите. Официалната статистика на Република Сърбия показва, че всеки икономически бранш записва ръст.
Синиша Мали повтори думите на ръководителя на Световната банка Кристалина Георгиева, изречени наскоро във Вашингтон, че Сърбия заслужава резултатите, които отбелязва, т.е. че е "светло петно" на икономиката, и посочи, че похвалата и признанието на международните финансови институции са стимул за Сърбия да продължи своята икономическа политика, реформи и развитие.
"Представихме програмата „Сърбия 2027“, след това ЕКСПО, с което Сърбия ще стане най-голямата строителна площадка в Европа. Около 18 милиарда евро ще бъдат общите инвестиции в цяла Сърбия във всички сектори“, каза Мали на срещата.
Финансовият министър посочи, че всичко това ще донесе допълнителен растеж, ще повиши качеството на живот и качеството на инфраструктурата, тъй като в момента се строят девет магистрали и пътища, а планът е високоскоростната железница да стигне до Ниш, Македония и българската граница.
„Всичко това привлича инвеститори и ни дава желаните резултати, така че сме понижили безработицата от предишните 25,9% до днешните 9,1%, имаме рекордни златни резерви и стабилен обменен курс“, каза Мали.
Министърът посочи още, че Сърбия има стабилен публичен дълг на ниво от 47,6 процента от БВП, докато световният публичен дълг се е увеличил от 84 на 93 процента от БВП за няколко години, а средната задлъжнялост на еврозоната е 89 процента.
Той също така посочи, че бюджетният дефицит на Република Сърбия е 2,2 процента, въпреки първоначалните прогнози от 3,3 процента, и че дори 63 процента от преките чуждестранни инвестиции в региона идват в Сърбия.