
Община Банско се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград. Общината заема част от източната половина на област Благоевград и с площта си от 475,881 km2 заема 6-о място сред 14-те общини на областта. Общината се състои от 8 населени места: град Банско, град Добринище, селата Гостун, Кремен, Места, Обидим, Осеноео и Филипово. Град Банско е административен център на общината.
Географска характеристика
Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември – Добринище и автогара свързваща града с всички точки на България.
История
Банско отдавна си е спечелило славата на селище с богато и разнообразно културно-историческо наследство, изиграло важна роля в утвърждаването на българските ценности и оставило забележима следа в цялостното ни израстване като държава. В местността са регистрирани над 100 обекта, включени в археологическата карта на България, сред които и „Ситан кале“ /“Калята“/ - крепост, обитавана още от траките. В местността „Старото градище” (на около 4 км югозападно от гр. Банско) и в местността „Юлен” (по течението на р. Дамяница) са разкрити останки от антични крепости. В близост до м. „Старото градище” са разкрити и тракийски надгробни могили. Предполага се съществуване на средновековното селище в м. „Св. Троица“. Югоизточно от гр. Банско се намират останките от късносредновековните църкви “Св. Георги” и “Св. Илия”.
Възприето е схващането, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали в периода ХV-ХVІ. До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, в периода на национално Възраждане Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. В много градове на Европа са открити търговски кантори на банскалии.
През 18 -19 век населеното място е едно от огнищата на Българското Възраждане. От Банско са родом народните будители Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, както и поетът Никола Вапцаров.
Около 1850 г. е основана Банската българска община, като продължение на общоселския обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица” (построена през 1835г. и осветена през 1837 г.). По инициатива на Банската българска община и с щедра дарителска намеса на Марко Георгиевич през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина.
В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско се превръща в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина, останала в пределите на Османската империя по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „Седемдневно Разложко царство” с център Банско. Потушаването на въстанието е съпътствано от терор над населението.
През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селището се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и важно звено в конспиративната комитетска мрежа. Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско - Преображенското въстание (1903 г.). Банскалии участват активно в освободителния процес. Откроява се подвигът на местния учител Радон Тодев и неговата чета, които по време на въстанието намират смъртта си в Годлевската планина.
Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Първият кмет на Банско е Асен Тодев . Днес град Банско е известен зимен курорт.
Архитектура
Банско има запазена уникална архитектура от типа на банска укрепена къща. Банската възрожденска къща е изцяло от масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада. Някои от къщите като Веляновата, Шарената и Хаджирусковата къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството.
Голяма част от паметниците на културата са групирани в така наречените културно - исторически ансамбли и комплекси. Най-характерните от тях са: Ансамбълът около църквата “Света Троица”, Ансамбъл “Гечкова разкръстица”, Ансамбъл по улица “Пирин”, Ансамбъл “Джиджеви къщи” и други.
Интересни етнографски обекти са валевиците за пране на черги, ресначи, одеала. Чрез валянето вълнените тъкани стават по-меки и с мъхеста повърхност. По-късно съоръжението започва да се използва за пране, като то се извършва без използване на сапун или препарати.
Действащи валевици сега има на ул.”Глазне”, в местността “Гуровица” и една в близост до долна станция на кабинковия лифт.
Площадът "Никола Вапцаров"се намира в центъра на града и е може би най-посещаваното място. На неговата територия се намират общината, голяма част от музеите, читалището, паметници, градинки, заведения. Паметникът и къщата музей на Никола Вапцаров е предпочитан обект за банскалии и туристи. През месец август площадът се превръща в арена на джаз музиката в рамките на Джаз Фестивал Банско. Освен Джаз фестивала на площада се провеждат и множество мероприятия, като откриване на зимен и летен сезон, новогодишни програма, кукерски шествия, коледен базар.
Улица „Пирин“ – сърцето на Банско
По протежението на улица Пирин, водеща началото си от самият площад до сградата на общината и продължаваща до началото на Национален Парк Пирин са разположени по-голямата част от механите, заведенията, магазините и атракциите в курортният град. Улицата минава покрай Църквата Света Троица, и продължава до началото на ски центъра. Непосредствено преди църквата е паметника на Отец Паисий – един от символите на града. Веднага след църквата пък се намира къщата – музей на Неофит Рилски разполагаща с уникална експозиция и архитектура. По протежение на цялата улица има множество сгради паметници на културата, като Хаджирускови къщи, Доюва къща и др, Молерова къща и др. Освен пред църквата в средата на улицата има още една чешма представляваща интерес на голяма част от чуждите туристи.
Улица Пирин става истински атрактивна непосредствено преди начална станция на лифта в отсечката х-л Стражите – х-л Кемпински. В този участък се намира ледена пързалка, предлагаща незабравими изживявания върху леда и разполагаща с музика и осветление, както и с пълна екипировка под наем.
Непосредствено преди началната станция на кабинковият лифт, са разположени голям брой ски гардероби и ски и сноуборд училища, улесняващи всички туристи в наема на оборудване и ски учители направо на входа на кабината.
В края си улицата преминава в шосето водещо към ски центъра. Успоредно на най-горната част на улица Пирин се намира и ски пътя, свързващ Банско със ски зоната. През зимните месеци улицата е напълно затворена за МПС , което прави разходката на туристите спокойна и приятна. През останалото време по улицата движението е еднопосочно – от хотел Стражите към центъра.
Читалище “Никола Вапцаров - 1894” - гр.Банско е най-големият културен институт на територията на община Банско. Създадено през 1894 година с името „Селска почивка”, днес читалището съхранява книжното наследство, местните традиции и обачаи. В читалището водят своя редовен творчески и организационен живот състав за народни танци,състав за спортни танци, народен оркестър,детска вокална група, мъжки и женски фолклорни певчески групи.
В школата по изкуствата работят класове пиано, акордеон, тамбура, народно пеене, спортни и народни танци. Организират се прояви за честване на годишнини на събития и личности, прояви за запазване и популяризиране на местните традиции и обичаи, изложби, събори, фестивали и др. Библиотеката при читалището съхранява различна литература. Читалнята на библиотеката предоставя безплатен достъп до компютърна техника и интернет услуги. Ежегодно читалището предоставя своята база за провеждане на международни събития, изложения, изложби, семинари, конференции и фестивали.
Музеи
Музеен комплекс – Банско е първият по рода си в рамките на националната музейна мрежа. Няколко поколения години наред са реставрирали и адаптирали за експозиции стари къщи, за да се създаде Музейния комплекс, който включва осем обекта.
Къща - музей "Неофит Рилски" . В 1981 г. родната къща на Неофит Рилски е превърната в музей на българския възрожденец.
Къща - музей "Велянова къща". Веляновта къща е обявена за недвижима културна ценност с национално значение. Строена през XVIII век, тя е една от старите къщи-крепости с дебели каменни зидове, подземни скривалища, вътрешни и външни бойници, малки прозорци с железни решетки.
ДИЦ "Паисий Хилендарски". През 2008 г. в Банско е открит мемориалът на Паисий Хилендарски. Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на възрожденеца. Така се осъществява идеята да се направи точно копие на килията в Хилендарския манастир /Атон, Гърция/, където Паисий пише „История славянобългарска“ /1762 г./ , манифест и първопрограма на Българското възраждане.
Къща - музей "Никола Вапцаров". Домът, в който е израснал Вапцаров е отворен за посещения през 1952г. във връзка с удостояването на Никола Вапцаров с престижната Международна награда за мир.
Историко-етнографски музей "Радонова къща". Къщата е строена в началото на ХІХ век. Експозицията в жилищните помещения проследява историческото развитие на Банско от възникването му до неговото освобождение през 1912 година.
Дом на изкуствата. Сградата, строена специално за музейни цели е свързана с музей „Никола Вапцаров“. В една от залите е експонирана постоянна изложба „Банско – книжовен център“.
Постоянна изложба на Банската художествена школа е поместена е в сградата на бившия Хилендарски (Рилски) метох. Едноетажната постройка, съхранена в автентичния й вид, е строена през 1749 г. В съвремието сградата оживява от експонираните тук творби на майсторите от Банската художествена школа, едно от най-ярките проявления на българската култура през ХVІІІ и ХІХ в.
Туризъм
Банско е отлична дестинация за зимен и летен туризъм. Курортният град е известна ски дестинация както за български, така и за чуждестранни туристи.
Зимен туризъм. В Банско се провеждат кръгове от Световната и Европейска купа по ски алпийски дисциплини, национални и регионални състезания и купи. Вече няколко години се провеждат и кръгове за световната купа по биатлон. Ски центърът предлага перфектни условия за ски спорт, сноуборд, Freeride, сноукайт и др. Възможни са зимни планински преходи, алпинизъм, биатлон, ориентиране и много други.
Любителите на екстремните спортове могат да карат моторни шейни, ATV, спускане със шейни и др. През 2012 г. близо до центъра на Банско беше изградено и трасе за картиг на сняг – едно ново и изпълващо с адреналин усещане. Ледената пързалка в Банско предлага незабравими мигове на леда .
Ски центърът предлага и 16 км ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Най-високата точка на ски центъра е 2560 м, а най-ниската 990 м. В Банско има 75 км ски трасета, които са подходящи както за начинаещи, така и за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 100% от трасетата. Ски сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 230 оръдия за изкуствен сняг и снегоутъпкващи машини.
Летният туризъм също е добре развит.
През лятото се организират състезания по ориентиране, биатлон, кросове, вело преходи, мотопреходи и др. В града са изградени и няколко тенис корта за свободно ползване, както и общи спортни площадки.
На юг от Банско е разположен Националният парк "Пирин", включен в списъка на националните паркове и резервати на ООН, както и в списъка на културните и природни забележителности на ЮНЕСКО. Паркът е богат със своите езера, водопади, пещери, вековни дървета и исторически места. В местностите Чалин валог, Тодорова орница, Демянишка поляна, Шилигарника, както и в хижите Вихрен, Демяница, Бъндерица, Гоце Делчев, Безбог се намират прекрасни условия за летен и зимен туризъм и отдих със ски-лифтове и влекове. Известни са и минералните води на село Баня и град Добринище, както и резерватите "Баюви дупки - Джинджирица", „Юлен” и „Тисата”.
За защитени природни обекти са обявени водопадите Бъндеришки скок, Демянишки скок, Юленски скок, скалното образование Сватбата, пещерата Бъндерица, 7 вековни дървета, едно от които е Байкушевата мура. Планината над Банско, местността Пещерите, предлага отлични условия за скално катерене. В Пирин са маркирани и до известна степен стандартизирани доста маршрути, които са подходящи за любителите на планинарството . От хижа Безбог пътек потегля в южна посока и след 30 мин. достига Безбожкия превал, откъдето започва леко и продължително спускане до езерата Бански голове и от там след 10 - 15 мин. изкачване стига до Попово езеро. Попово езеро е най-голямото в Пирин.
През лятото любителите на екстремните спортове могат да наемат маунтайн байк колела, ATV, OFF ROAD приключения. Добри условия за излет сред природата предлага местността Чалин валог, където е обособено място за пикници със всички необходими за това условия. Местностите около са подходящи за конна езда, а също и за лов и риболов край реките и езерата, както и при язовира в местността Белизмата.
Само на 6 км от Банско в гр. Разлога са изградени две ултра модерни игрища за голф, които позволяват на всеки да се отдаде на невероятното усещане предизвикано от играта. На 6 км. от Банско в гр. Добринище и село Баня има добри условия за СПА туризъм.
Банска кухня
Оригинална и разнообразна, банската кухня е известна в цяла България със задушените си ястия, уникалните домашно приготвени колбаси и мезета. Най - характерни са капама, чомлек, катино мезе, бански старец, бански суджук и кървавица, които се сервират във всички битови механи и ресторанти в Банско и Добринище. Местната кухня, основаваща се на се на стари рецепти и чисти домашно произведени продукти е един силен аргумент за привличане на чужди туристи, доближавайки ги повече до характерния бит и кулинарни традиции на местното население.
Фолклорни групи и състави
Около 50 са самодейните групи и състави в община Банско, които изпълняват местни песни в стила на пиринския двуглас Обикновено няма инструментален съпровод, само хороводните песни понякога се съпровождат от гайда или тамбура.
Най-доброто от творчеството на формация "Бански старчета" излиза в компилация, събираща песни като "Море сокол пие","Йовано, Йованке", "Ако умра ил загина", "Пуста младост", "Йоване", "Песен за Радон Тодев" и други.
.