Община Белица е разположена в североизточната част на област Благоевград. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и Велинград. Общината е съставена от 12 населени места – общинският център гр. Белица, и 11 села, които са разположени в южната част на общината.
Град Белица е главен административен център на общината, разположен сред величествените гори на Национален парк "Рила"в южните склонове на Рила планина. На територията на Национален парк "Рила" попадат 1394 ха пасищна площ и 3731,4 ха горски фонд от северната част на общината, включени в парков участък "Белица".
В града и общината има условия за развитието на туризма във всичките му измерения – традиционен, еко селски и др. Близостта на курорта “Семково”, само 17 км. от град Белица го прави подходящ и за зимен туризъм. Валевиците в града и до днес се използват от беличани за изпиране на килими и одеяла. Те са неизменна атракция за туристите и етнографска забележителност. Богатата история и етнография на края се съхраняват в историческия музей.
География
Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места..
Широките поляни на Семково (около 1600 m н.в.) по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш (ср. н.в. 1600 m), който принадлежи на Западните Родопи.
Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.
Транспортна инфраструктура
Град Белица е разположен на 4 км. от свързващия път между международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност от София /172 км/, Благоевград/72 км./
Транспортна връзка и едновременно с това атракция за туристите е теснолинейката лъкатушеща из красивата природа на Родопа, Рила и Пирин.
Водните ресурси на общината се формират от река Места и от нейните притоци реките Беличка, Вотърчка, Бабешка, Златарица, Палатик. В землището на град Белица на територията на Национален парк "Рила" се намират 4 високопланински естествени езера - Сухото езеро, Скалишки /Реджепишки/ езера, Вапски езера и Чернополянски /Карааланишки/ езера. В рамките на парка, В близост до община Белица е разположен един от най-старите резервати в България - "Парангалица".
В общината има два минерални извора. Единият се намира при река Златарица. Неговата вода е термална (290С), слабо минерализирана (0,199 г/л) и е подходяща за балнеолечение. Изворът е общинска собственост. Другият минерален извор се намира в град Белица. Той е сондажен водоизточник на минерална вода с температура 26°С и ниско съдържание на разтворени минерални вещества, подходяща, както за балнеолечение, така и за бутилиране.
История
Земите на община Белица са населявани още от най-древни времена. Тук са намерени следи от праисторическия човек, открити са останки от бита и материалната култура в праисторически селища, тук са преминали и останали да живеят многочислените племена на траките още преди II – то хилядолетие на новата ера. Доказателства за това могат да се видят в Историеския музей в града, който разполга с шест различни отдела, показващи миналото и настоящето на Белица.
При разкопки в м."Равен" /в землището на гр. Белица/ през 1977/78 г. са открити останки на селище от неолитно време /6000 години пр.н.е. Общо от 8 000 г. са свидетелствените доказателства за живота в общината.
От времето на траките са известни високопланинските светилища в м. "Бабяшка чука" при с. Бабяк и в м. Тевницко, северно от гр. Белица. В местносттта "Белишка чука" е изследвана тракийска надгробна могила. В нея е намерен запазен до наши дни дървен саркофаг. Саркофагът, покрит със слой от глинеста почва и камъни, се е съхранил над 2 500 години. През 1968 г. на връх "Бабяшка чука" е открито тракийско светилище от национално значение. Тук са открити множество дарове хвърляни от вярващите за боговете и монети с изображение на Александър Македонски и на римски императори. Една от най-ценните находки е намерената мраморна плоча с изображение на гръцките богове Зевс и Хера, която се съхранява и днес в Националния исторически музей в София.
Белица се споменава за първи път в опис на населението от 1516 г. под името Белица, заедно с Малка Белица. В миналото Белица се е деляла на две села /Беличе и Баля и Беличе Изир/. В началото Белица е била "разхвърлена" на отделни по-малки населени места, някои от които са били на 1300 м надморско равнище. В началото на 18в., поради влошаващите се климатични условия, високопланинците слизат по-надолу. Така от двете села Беличе Баля и Беличе Изир се образува град Белица, разположен на днешното си място.
Просвещението и националното самосъзнание е било отлично развито у беличани. В къщата на Георги Попвасилев през 1888 г. е намерен ръкопис от "Славянобългарска история".
През 1833 – 1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „Свети Георги“. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.).
През 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Свети Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобед. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.
По време на въстанието в Белица са унищожени повече от 475 къщи дава над 120 убити, което обяснява отсъствието на характерна възрожденска архитектура.
По време на Руско-турската война под Самарското знаме, при Свищов, Русе, Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание.. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.
Свободата на Белица идва през 1920 г. с помощта на над 200 белички четници, чийто имена селището е наредило сред имената на героите си, загинали и по бойните полета на Междусъюзническата, Първа и Втората световна войни.
Забележителности
В пределите на Община Белица могат да се видят всички видове забележителности – природни, културно-исторически, архитектурни и туристически. От природните забележителности могат да се споменат четирите езерни групи – Сухото езеро, Вапски, Скалишки и Чернополянски езера, разположени в северната част на общината, водопада "Казаните" и скалните образувания в местността "Стеници", "Белишките скали" в местността "Бабина дупка", Станков водопад, "Боботната скала", езерото пред хижа "Семково” , местността "Панорамата" и др.
Най-голямо е разнообразието на културно-историческите и архитектурно-етнографските забележителности.
На първо място трябва да се спомене изваяната от природните стихии каменна статуя на беличката хубавица Бела Ица, чието име стои в основата на името на града – Белица. Не трябва да се забравят църквите "Св.Георги" и "Св.Димитър", както и много от къщите в стария квартал на Белица с живописната архитектура и с обширни чердаци, носещи неумолимите следи на отминалите столетия. В Белица, а и в някои от селата от Общината все още се използват и могат да се видят "валявиците".
Белица е заобиколена от много върхове, всеки един от които е под покровителството на определен християнски светец – св. Атанас, св. Илия, св. Мина, св. Спас и св. Петър. В и около града могат да се посетят параклисите "Света Богородица", "Свети Илия", "Света Парашкева". Не трябва да се пропуска и джамията, която свидетелства за религозната и етническа толерантност на беличани. Още от времето на траките са известни и високопланинските светилища в м."Белишка чука", м. "Бабяшка чука" при с. Бабяк и в м. Тевницко, северно от гр. Белица, и м.Крастава могила. Не на последно място трябва да се спомене и Историческия музей, чиито експозиции задължително трябва да бъдат посетени.
Исторически паметници
Старият квартал на Белица пази къщи с живописна архитектура и обширни чердаци. Уличките носят неповторима атмосфара, носеща следи на отминали столетия. Освен старите къщи, Белица пази и се гордее със своите исторически паметници.
Белица неколкократно е била изпепелявана и разрушавана, но това още повече е накарало хората да съхраняват своето.
Най-старата постройка в града е църквата "Св. Димитър". Построена е през 1670г. Със средства събрани от населението на Белица, до нея през 2000г. бе построен и новият параклис "Св.Димитър”
Символът на града е църквата "Св. Вмчк Георги". Тя е изградена през 1833-1835г. на високо и видно място, над центъра на града. По този начин храмът се вижда отвсякъде. Нарушението, което извършили с построяването било откупено, като на най-високото място на църквата бил монтиран часовник, който отмервал времето за всички жители на Белица. По време на Илинденско-Преображенското въстание с опожаряването на града била опожарена и църквата. И часовника рухнал на земята.
Мюсюлманинът Ириловец събрал частите на часовника и ги запазил до възстановяването на храма. Тогава часовника бил поставен на старото му място. И до ден-днешен той отмерва времето в града и символизира религиозната толерантност на планинския град.
Старинните къщи на град Белица са разположени по склоновете на Рила и оттам се открива изключителна гледка към върховете на Пирин планина. В града все още действат и се използват две дървени валявици, изградени по течението на градска река.
В община Белица има едно читалище, което е в гр. Белица и има филиали в селата Краище, Горно Краище, Бабяк и Дагоново, разполагащи с библиотека. В читалището в град Белица, е организирана музейна сбирка свързана с местния бит, история и занаяти. Развива се активна културна дейност, чрез самодейни мъжки, женски и детски фолклорни групи, печелили награди на фолклорни фестивали, музикални школи и курсове, клубове и кръжоци най-вече за деца.
Читалище "Георги Тодоров 1885" е основано през 1885 г. от опълченци, завърнали се от освободителната за България руско-турска война. Към читалището функционира Исторически музей, в който са експонирани намерените на територията на региона ценни находки, свидетелстващи за отминали епохи и култури. Постоянно действа изложба-базар с изделия, дело на местните занаятчии.
Религиозни общности
Белица е известна със своята религиозна и етническа толерантност. Над града се издигат кръста на църквата и минарето на джамията, които показват двете основни религиозни общности в града - християнската и мюсюлманска, и ромите. В град Белица няма обособени етнически квартали, редуват се къщите на различни по религия семейства, които в добро и лошо са заедно. Мирното съвместно съществуване на хората с различни религии и планинското влияние на Рила, Пирин и Западни Родопи е способствало за създаването и запазването на многообразен фолклор, в който се преплитат различни елементи и влияния - интересен, красив и уникален.
Всички празнуват най-големите християнски празници на Белица – Гергьовден на 6 май и Голяма Богородица на 15 август. Гергьовден се отбелязва с конни състезания, в които участват всички момци от Белица. Празника "Голяма Богородица" се отбелязва с общински събор, на който се прави курбан в местността "Богородица", до параклиса "Света Богородица". През целия ден фолклорните състави от селищата на общината се надпяват и надиграват.
В същото време мюсюлманският празник "Байрам" се провежда два пъти в годината. След дълъг пост населението от мюсюлманската общност празнува три поредни дни съвместно с християните. През деня мюсюлманките раздават сладкиши, а вечер гражданите на Белица под звуците на оркестър от зурни и тъпани извиват хора на градския площад.
Бурните исторически събития не са разделяли хората, а са способствали за заздравяването на техните отношения.
Фолклор
Фолклорът в Белица и общината е повлиян от преплитането на трите етноса и на двете географски фолклорни области, довели до голямо фолклорно разнообразие /Пирински и Родопски/. За развитието и разпространението на това разнообразие се грижат професионални и самодейни групи, индивидуални изпълнители от певци, музиканти, танцьори, разказвачи - фолклорни изпълнители и групи в Белица, Бабяк, Краище, Горно Краище, сестри Маноилови от гр. Белица с уникално автентично фолклорно пеене и свирене със съпровод на тремпе. Има още и свирачи на тамбура, гайда, кавал, зурни, тъпан и тарамбука .
Фолклорните групи към читалище "Георги Тодоров - 1885г." в Белица са: женска, мъжка и детска фолклорни групи, детска вокална група, сестри Манойлови - изпълнителки на местен фолклор със съпровод на "Тремпе",
В Белица силно е изразен и разказния фолклор, включващ легендите за Бела Ица, за коруконджоре, самовили, сватби и седенки, народни предания и много други. От традиционни занаяти се практикува: дърводелство, тъкачество, плетачество, предачество, вапцуване (боядисване с естествени материали), воловарство, доганджийство, пчеларство, бозаджийство, варене на сапун, иконопис.
Танцова формация "Рилски перли"
Танцова формация "Рилски перли" е създадена през 1999г. под егидата на "Центъра за работа с деца" – гр.Белица. В танцовото студио "Рилски перли" танцуват деца, които с много труд, с професионализма на своите ръководители и подкрепата на общинското и читалищното ръководство постигат големи успехи. Индийски танц, Корейски, Латино - американски, Египетски, Испански, Руско-цигански, Пирински – танци на народите изпълнявани от танцова формация "Рилските перли". Децата от ТФ "Рилски перли" участват в множество международни, национални, регионални фестивали и конкурси на танцовите изкуства При всяко едно участие перлите на Белица се завръщат със златни и сребърни медали, многобройни грамоти за първо и второ място, и много статуетки.
Местна кухня
Общите характеристики валидни за храненето в Пиринския край могат да се срещнат и в местната кухня на беличани. Поради разположението си в равнината в планински район за кухнята са характерни зеленчуците, варивата и тестените храни, както и млечните и местните храни. Ястията се задушават, пекат или варят, като пърженето е по-рядко срещано.
Традиционни местни ястия за Белица са месеница, шупла, тиганици, задушено, поленик, целуварки, фудула, пържено, домашна юфка и кус-кус, чушки с нога, зелник, благо вариво, бурек, бракадан, гугуревица, ошав, цръквенски боб и боб кльомбе, цифула, кабуровица, салата от сушени пиперки и праз, дедец, кьопоолу, сладка от всички видове плодове, пестил, боров мед и много други.
Спорт
Община Белица разполага със стадион в добро състояние и спортна база, оборудвана с фитнес, сауна, условия за тенис на маса и др. Други съоръжения за спорт (плувен басейн, сауна, съоръжения за фитнес и за зимен спорт) има в хотелския комплекс “Здравец” и в хотелите в КК “Семково”.
Особено активно се развива спортният клуб по самбо и джудо в гр. Белица, който през последните години е спечелил множество награди в различни национални и международни турнири. Завоювали първо място по самбо в Република България и завоювали четвърто място по джудо в Република България.
Туризъм
Удивителната природа, местоположението и забележителностите дават възможност на община Белица да развива почти всички видове туризъм – екотуризъм, селски, планински, културен, алтернативен и исторически туризъм, хобитуризъм.
Белица се развива като туристически град, център на екологичен туризъм и целогодишен отдих в Рила планина. В района на Белица и общината могат да се видят и посетят голямо разнообразие от забележителности (културно-исторически, природни, архитектурни и туристически) и уютни кафенета, ресторанти и паркове.
В общината добре развит е екотуризмът в защитените зони със съхранено биоразнообразие. Имайки предвид своята автентичност и колорит Белица е насочена и към развитието на селски туризъм. Почитателите на селския туризъм искат да се запознаят с местния бит и култура, с кухнята, занаятите и обичаите.
Екотуризмът в Белица включва различни дейности като преходи по туристически маршрути пешеходен туризъм, хобитуризъм (наблюдение на птици, диви животни, насекоми и пеперуди, фотосафари, риболов, събиране на билки и гъби), посещения на природни забележителности и др.
В сградата на музея се намира и Туристически информационен център , който е част от структурата на читалище "Георги Тодоров 1885" . Той работи изцяло в услуга на туристите, осигурявайки необходимата им информация и разнообразие от туристически пакети. За самобитните обичаи на беличани, богатият местен фолклор и вкусна национална кухня разказват самодейците от културният център към читалището в града.
В рамките на Община Белица са маркирани екопътеки и туристически маршрути, свързващи Семково, Парка за танцуващи мечки и различни забележителности в Общината.
Курортен комплекс "Семково" неговите широки поляни са разположени на Южния склона на Рила. На север от "Семково" са издигащите се на 2500м. планински върхове, а в подножието им се спотайват ледникови езера. Наблизо се намира ихижа "Семково" с нейното спиращо дъха езеро.
Семково, като част от Общината предлага отлични възможности за практикуване на летен пешеходен и еко туризъм, и на зимен ски туризъм.
Интересни места по пътя Белица – Семково
Пътя преминава край историческата местност "Равен", природните забележителности - "Белишки скали" при м."Бабина дупка" и водопадна каскада "Белишка пъстрина", водопади "Казаните", скалните форми на м."Стеници" и скалната статуя "Бела Ица".
Следва беседката "Мусовата рампа" и нейното барбекю. След няколко километра следва отклонение, което води до различни места около Рила планина - Динков дол, м."Карааланица" и кантон "Вапа", от които започват множество пътеки, по които се достига до хижа "Македония", Чернополянски, Скалишки и Вапски езера, и до върховете в близост до тях. Следва друго отклонение, което води до Парка за танцуващи мечки. По същият път се минава през м."Мраценкова чешма" и изградената до нея беседка, и през м."Васьовец", разкриваща гледки към планините в близост. На около 2.5км от там може да се посети и Станков водопад.
Немалка част от забележителностите са разпръснати и покрай пътя за Парка за танцуващи мечки, който се намира в местността "Адрианов чарк". Той е приютил пострадалите животни и им е осигурил сред природата близък до естественият начин на живот. Паркът се простира на площ от 120 000 кв.м. и е изграден се помощта на световно признати експерти изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Тук им е осигурена естествена среда и защитено място на живот.
Интересни места по пътя от град Белица в посока Парка за танцуващи мечки
На 200м. от града се намира параклиса "Св.Тодор и св.Архангел", а на 4км. от там се намира местността "Копанци", където е изградена чешма с минерална вода. От 80–те години на миналия век до днес местното население ползва водата за "пералище" - пране на черги, китеници, вълна и др. тъкани. Наблизо са параклис „Св. Никола“, "Царското барбекю", "Царският кладенец" - място, на което вода е пил цар Борис III. Преди Парка за танцуващи мечки, е вилната зона на м."Андрианов чарк" и няколко отклонения, по които може да се достигне до Станков водопад и курорта "Семково".