Община Хаджидимово се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград. На запад общината граничи с община Сандански, на север – с Гоце Делчев и Гърмен, на изток – със Сатовча и на юг общинската граница съвпада с държавната граница на България с Гърция.
Административен център на Община Хаджидимово - град Хаджидимово. Общината има 15 населени места- Абланица, Беслен, Блатска, Гайтаниново, Илинден, Копривлен, Лъки, Нова Ловча, Ново Лески, Парил, Петрелик, Садово, Теплен, Тешово, Хаджидимово.
Територията на общината обхваща най-южната част на източните склонове на Пирин планина, част от планината Славянка, малка част от югозападните склонове на Дъбрашкия рид на Западните Родопи, и част от Гоцеделчевската котловина и долината на р. Места. Разполага със добър природен потенциал и висок биоклиматичен потенциал.
Транспорт
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 60,8 km: последният участък от 18,1 km на Републикански път II-19 (от km 91,6 до km 109,7); началният участък от 23,6 km Републикански път III-1906 (от km 0 до km 23,6); целият участък от Републикански път III-1907 – 7,9 km; участък от 11,2 km от Републикански път III-1972 (от km 3,8 до km 15,0).
Центърът на общината – град Хаджидимово, отстои на 115 km от областния център – град Благоевград, на 212 km от столицата – град София, на 161 km от гр. Пазарджик (през Якоруда и Юндола), на 199 km от Пловдив и на 17 km от държавната граница с Република Гърция (ГКПП Илинден).
Релеф, води
Релефът на общината е разнообразен, но преобладава предимно планинския. Част от северната и централната ѝ част се заема от най-южната част на Гоцеделчевската котловина, като тук е разположен и общинския център – град Хаджидимово. Периферията на общината се заема от части от пет планини: на северозапад – югоизточните склонове на Южен Пирин с най-висока точка връх Моторок (1971 m); на югозапад – най-североизточната част на планината Славянка с Голям Царев връх (2183 m, най-високата точка на общината) и северните склонове на планината Стъргач с 1249 m; на югоизток – Бесленски рид с връх Чиплекбаир (1091 m), най-северната част на планината Боздаг, разположена в Гърция; на североизток – най-югозападните склонове на Западнородопския рид Дъбраш с най-висока точка 823 m.
Между последните два рида, в коритото на река Места, преди да навлезе на гръцка територия се намира най-ниската точка на общината – 412 m н.в. От северозапад на югоизток, на протежение от около 27 km преминава участък от течението на река Места със своите притоци: реките Чавдар дере и Чечка Бистрица – леви и реките Топлица, Лялево дере, Мътница, Перишко дере и Селския дол – десни.
Град Хаджидимово е разположен в крайните южни предели на България, до границата с Гърция – само на 10 км от ГКПП „Илинден-Ексохи“.. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете ѝ страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.
История
Селището носи името (от 1951 г.) на българския революционер от ВМОРО и социалистически деец Димо Хаджидимов. Днешният град е наследник на селата Горна и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в недалечното село Гайтаниново. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горно Сингартия).
Районът на днешния град Хаджидимово е обитаван от дълбока древност. Наличните данни свидетелстват за най-ранно човешко присъствие още от времето преди Троянската война (XII в. пр. Хр.). В резултат на археологически разкопки в местността „Св. Димитър“ (на около 3 км югоизточно от Хаджидимово) са разкрити културни пластове от къснобронзовата епоха и ранножелязната епоха
Значителни са следите от трако-елинистическата епоха Северозападно от града върху конусообразно възвишение в местността „Белтата“ има останки от градище (вероятно укрепено селище). На площ от 2-3 дка се срещат камъни от разрушени зидове и късове от строителна и битова керамика, датирана към IV в. пр. Хр. В близост до тази местност се издига подобно възвишение, на което се пръснати сравнително по-оскъдни културни останки.
Има сведения, че от тези места произхождат монети от Александър Македонски. Вероятно с градището или някое близко селище е бил свързан античен некропол от IV-III век в м. „Халките“ (на 1,5 км западно от града), от който през 1936 г. е разкрита гробница с каменни плочи и погребален инвентар (два сребърни съда, златен нагръдник, тетрадрахма от Филип II Македонски (359-336) и др.). Друг античен некропол е разкрит през 1911 г. в м. „Кутубара“ край тогавашното село Горна Сингертия (Горняне). Към него е принадлежала двойна гробница, също изградена с каменни плочи, в която били намерени бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити и един меч. Вероятно в разкритата гробница е бил погребан тракийски воин. По сведения на местни жители целият инвентар бил взет от турското правителство (до 1912 г. тези земи влизат в границите на Османската империя).
Във връзка с пътя по Места е изградена и късноантична крепост на възвишението Свети Димитър. Твърдината заема площ от около 2000 кв. м и има елипсовидна форма. Днес за някогашното укрепление напомнят останките от крепостни стени с височина до 1-2 м, руини от 3 кули и крепостна църква (върху основите ѝ е изграден параклис “Св. Димитър”). Във вътрешността на крепостта се намират фрагменти от строителна и битова керамика. Днес, след като е проведено частично археологическо проучване, крепостта е обявена за паметник на културата с местно значение.
Паралелно с крепостта на хълма Св. Димитър, през късната античност и средновековието, съществува и селище, с което се свързва една монетна находка от времето на византийската императорска династия на Комнините . Освен хълм Св. Димитър, с намираща се в най-високата му част средновековна църква, южно от Хаджидимово се издига връх Св. Петка.
Средновековният период е белязан и с наличието на духовно - християнско средище, което след като е било многократно разорявано след османското нашествие и тънело дълго време в забрава, е възстановено през 1864 г. в лицето на днес известния Хаджидимовски манастир „Св. Георги Победоносец“.
През целия османски период Сингартия запазва българския си характер. През Възраждането българите от Долна Сингартия построяват християнски храм – черквата „Успение Богородично“. Сградата представлява трикорабна псевдобазилика с оригинална вътрешна украса. Иконите в нея са били донесени от Света Гора и Хаджидимовския манастир.
В края на XIX в. в Горна Сингартия е създаден комитет на ВМОРО, а през следващите десетилетия местното население взема активно участие в борбите за национално освобождение и обединение.
През следосвобожденския период основният поминък на местните хора продължава да бъде свързан със земеделие – предимно тютюнопроизводство и скотовъдство.
Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерски съвет. От тогава официалният празник на града се провежда на Гергьовден (6 май), когато всъщност е и храмовият празник на Хаджидимовския манастир.
Днес Хаджидимово представлява едно приветливо градче, обгърнато с красива природа. Освен с най-голямата забележителност – манастирът „Св. Георги Победоносец“, посетителите на града могат да отидат до крепостта на хълма Св. Димитър, както и на множество други уникални места из околността. Сред тях попадат селата Гайтаниново и Тешово, които впечатляват с запазения си автентичен облик и вълнуваща история.
Икономика
Териториалното разпределение на икономическите дейности е изключително неравномерно. Основните икономически дейности са съсредоточени на територията на гр. Хаджидимово, с. Копривлен, с. Абланица и много малка част в селата Теплен и Беслен. По данни на официалната статистика в производствено-икономическия комплекс на община Хаджидимово най-голямо значение има индустрията (преработваща промишленост и строителство). В индустриалния сектор функционират 26 % от фирмите, реализират се 84 % от произвежданата продукция и 69 % от нетните приходи от продажби и се осигурява 89 % от заетостта в общината. Основният поминък на селското население от община Хаджидимово е свързан с тютюнопроизводството. Тютюнопроизводителите в общината са 2200 (пазарни стопанства). Тютюнът е култура, която осигурява най-много доходи на населението в общината и целия регион. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството.
Религия
В града живеят източноправославни християни. В Манастирът „Св. Георги Победоносец“ редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. се организират безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника.
Туристически забележителности
Хаджидимовски манастир "Св. Георги Победоносец"
Южно от град Хаджидимово е разположен Хаджидимовският манастир. Интересни архитектурни забележителности са църквата „Свети Георги“ в старото местоположение на село Ново Лески и църквата „Свети Димитър“ в центъра на село Тешово. Западно от село Парил, в близост до Парилската седловина се намира хижа „Славянка“, изходен пункт на туристическите маршрути към Южен Пирин и планината Славянка. Западно от село Илинден, в най-северните склонове на планината Стъргач се намира защитената местност Павлова падина.
История и Легенда
Хаджидимовският манастир „Св. Георги Победоносец“ се намира в непосредствена близост южно от град Хаджидимово. Разположен е върху хълм от най-югоизточните възвишения на Пирин. Той е български мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква, спадащ към Гоцеделчевската духовна околия. Обявен е за паметник на културата с регионално значение. След Рилския и Роженския манастир Хаджидимовският е трети по големина в Югозападна България.
Според изследователи на историята на района днешният манастир е наследник на старо християнско средище, което също било посветено на Св. Георги и съществувало още преди попадането на тези земи под османска власт (последната четвърт на XIV в.). Обителта била опустошавана нееднократно и останала в забвение.
Святото място се възстановява отново около средата на XIX в. след пророчески сън, който се явил на местен овчар. За възобновяването на манастира битува предание, според което на овчаря дядо Атанас Лазаров от с. Горна Сингартия (дн. квартал на Хаджидимово), в съня му се явил млад мъж на бял кон. Той му наредил да разкопае височината над селото. На развиделяване три дни по-късно дядо Атанас отишъл на мястото, което в онези години било нива на един от местните турци. Той изпъдил овчаря, но тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Собственикът на нивата я дарил за вакъф (църковно място). Днес тази нива се намира южно от манастирския храм и все още се обработва. По-късно дядо Атанас открил икона на св. Георги (впоследствие се оказва, че е чудотворна). Местните хора построили малък параклис в чест на светеца и сграда на поклонниците, а след няколко години получили позволение за изграждане на черква, за което съдействал местният бей. Изграждането на манастирския храм завършва през 1864 г., а е осветен в 1865 г.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря цялата му архива. Впоследствие, през годините черквата и манастирските сгради са постепенно обновени.
На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено Чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена. Манастирът е сравнително нов и в процес на изграждане. Манастирската църква е също в процес на надграждане и благоустрояване.
От 1994 г. насетне ежегодно през лятото в Хаджидимовския манастир се провежда детски православен лагер. В обителта се помещава една от резиденциите на Неврокопския митрополит. Понастоящем манастирът е постоянно действащ, обитаван от монаси.
Храмовият празник на манастира се чества на Гергьовден (6 май). След обявяването на Хаджидимово за град през 1996 г., същият ден е приет и за празник на града. По традиция, всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват множество богомолци. Интересно е, че сред тях присъстват и не малко българомохамедани.
Архитектура и изкуство
Хаджидимовският манастир представлява комплекс от съборен храм, параклис „Св. Димитър“ и жилищни и стопански сгради. Последните са разположени така, че ограждат обширно и добре поддържано дворно пространство, в чийто северен край се извисява мощната снага на вековен чинар.
Манастирската черква „Св. Георги“ представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида и притвор от запад. До северната стена отвън е изградено отделно помещение – параклис, а до западната се издига висока камбанария. Северозападният ъгъл на черквата и параклисът са обгърнати с открита галерия.
Стените отвътре са били покрити със стенописи, които за съжаление са унищожени от пожара през 1979 г. Част от иконите, които изгарят в пожара, са били изписани през 1866-1870 г. от ръката на неврокопския зограф Серги Георгиев.
Най-голямата ценност на манастира е чудотворната икона на Св. Георги. Първоначално тя се пазела в олтара и не била изнасяна за поклонение. Така постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия била изпратена в БАН за изследване. Установено е, че същата датира от периода 1750 - 1800 г. На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.
Зоокът Хаджидимово
Атрактивният зоокът се намира в непосредствена близост и точно преди до Хаджидимовския манастир. Характерното за зоокъта е, че животните се намират в естествена за тях сред и всеки посетител може непосредствен, буквално с ръка може да да се докосне до животните. Тук могат да се наблюдават отблизо различни животни и птици, които се разхождат свободно между дърветата в парка - патици, пауни, гъски, елени, сърни, муфлони, лами, катерички, лебеди, много зайчета и дори кенгуру. Зоокътът е разположен на около 30 декара.
Крепост „Св. Димитър“
Тракийска, късноантична и средновековна крепост "Св. Димитър" се намира на едноименния хълм, на 3км югоизточно от град Хаджидимово. Разположена е на стръмно възвишение, доминиращо над околния терен, наричано "Св. Димитър" по името на едноименния параклис, изграден върху останките на античния обект. Регистрирани са и първоначални данни за обитаване на това място още през късната бронзова епоха . Крепостта е преизградена най-вероятно в края на V и началото на VI век. Има форма на елипса и е разположена на 2 дка площ. Крепостните стени обграждат цялата площ като следват една затворена линия, съобразена с релефа на местността. Този начин на укрепване се прилага обикновено там, където възвишенията са стръмни, но не непреодолими за противника. Има останки от крепостни стени с височина 1-2м, руини от 3 кули и крепостна църква - Понастоящем върху основите й е изграден параклиса "Св. Димитър".
Намерени са и няколко монети от края на XII и началото на XIII век. До крепостта има асфалтов път, а до мястото има построен малък параклис и беседки за отдих.