
Пѐтрич (на гръцки: Πετρίτσι; на турски: Petriç) е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до границите с Гърция и Северна Македония. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на община Петрич.
Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 130 – 305 m, а климатът е преходно-средиземноморски. Средната годишна температура е 13,7 °С, като средната януарска температура е положителна – 1,6 °С, а средната юлска – 25,6 °С. Средната валежна сума е 693 mm. Максимумът на валежите е през зимата – 204 mm, а минимумът е през лятото – 103 mm. Зимата е мека и влажна, като рядко падат дебели снегове, а лятото е горещо и сухо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му придава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в област Благоевград. Разстоянието до областния център Благоевград е 81 km, до столицата София е 180 km, до Пловдив е 336 km, до Варна е 625 km, а до Бургас е 574 km. Населението нараства от естествен и механичен прираст.
Петрич е един от най-старите градове по долината на средна Струма.
По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Шестдесет и шест души от града се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение.[27] Турците напускат града, както и голяма част от гръкоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).[28] В града се установява българска военно-административна управа. Комендант на Петрич става Никола Парапанов, а първи кмет – Михо Попов.[29] За околийски управител на новосформираната Петричка околия е назначен Стаме Станоев.[30]
Намалелият брой на жителите на града отново се увеличава след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души.
От 1920 до 1934 година Петрич е окръжен град, административен център на Пиринска Македония. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране на града. По това време се построяват сградите на гимназията и училище „Кочо Мавродиев“, „Гоце Делчев“ и „Отец Паисий“. Център на културния живот става читалище „Братя Миладинови“, което се настанява в турската джамия „Султан Селим“. Издигнат е паметникът „Загинали за Родината“ в памет на загиналите петричани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В града се издава „Петрички окръжен вестник“.[31]
След Освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието, скотовъдството и занаятите остават основен източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците. С учредяването през 1919 година на потребителна кооперация „Беласица“ се поставя началото на кооперативното движение. В периода 1920 – 1927 година се създават още девет кооперативни сдружения и воден синдикат „Струмешница“.[22]
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат Петрич да бъде превзет.[32]
Днес Петрич е административен, стопански и културен център на община Петрич. Населението през 1997 година е 27 887 души. Петричка община включва 55 села, с които населението възлиза на 57 477 души към 1997 година. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.
В Петрич голямото мнозинство от населението изповядва източноправославното християнство. В града функционират следните православни храмове:
- Църква „Успение Богородично“
- Църква „Свети Николай“
- Църква „Свети Георги“
- Църква „Свети Илия“
- Църква „Въведение Богородично“
- Манастир „Света Петка Българска“
Кмет на Петрич е Димитър Бръчков. Общинският съвет е от 33 души. Икономиката в града е силно повлияна от леката индустрия на съседна Гърция, както и от трансграничната търговия с Гърция и Северна Македония.
Основните забележителности са:
- Природен парк Беласица
- Къща музей на българската ясновидка Баба Ванга
- Исторически музей
- Паметник „Загинали за Родината“ – изграден е през 1937 година по проект на професор Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Петричкия инцидент (1925)
- Паметник на антифашиста Антон Попов
В близост до Петрич се намират:
- Парк музей Самуилова крепост
- Местност „Рупите“ – с храм-паметник „Света Петка Българска“
- Античен град Хераклея Синтика
- Чуриловски манастир „Свети Георги“