Община Струмяни се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината граничи с общините Кресна, Сандански, Петрич и с Република Северна Македония.
Община Струмяни обхваща части от поречието на Средна Струма, западните склонове на Пирин и източните склонове на Малешевска планина.
Общината има 21 населени места: Велющец, Вракуповица, Гореме, Горна Крушица, Горна Рибница, Добри лаки, Драката, Игралище, Илинденци, Каменица, Клепало, Колибите, Кърпелево, Махалата, Микрево, Никудин, Палат, Раздол, Седелец, Струмяни, Цапарево.
Административен, стопански и културен център на общината е село Струмяни. Струмяни е на 1 километър от река Струма.
История
Струмяни е образувано през 1970 година от сливането на Гара Огражден и село Микрево. По-късно Микрево отново е отделено като самостоятелно селище.
Струмяни възниква като селище около построената жп гара по линията София-Кулата в землището на село Белица, оттам и първото му име е Гара Белица. Признато е за гарово селище с указ 161, обнародван на 8 април 1931 г. Преименувано е на Гара Огражден с министерска заповед 9159, обнародвана на 5 януари 1946 г. С указ 1840 от 24 ноември 1970 г. гаровото селище е слято със Микрево в ново село под името Струмяни. През 1991 година квартал Микрево отново е отделен като самостоятелно селище.
В селото има музейна сбирка, чиито най-ранни експонати датират от периода на късния миоцен – преди 5 – 2 милиона години. Изложени са и накити от желязната епоха, както и култова керамика и мраморната пластика
Транспорт
По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава около 7-километров участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.
През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 54,4 km: участък от 6,7 km от Републикански път I-1 (от km 412,5 до km 419,2); целия участък от 35,9 km от Републикански път III-1008; участък от 11,8 km от Републикански път III-1082 (от km 13,8 до km 25,6).
Релеф
Релефът на община Струмяни е разнообразен, преобладаващо планински, който се характеризира с живописни скали с над 30 пещери. В обхвата на общината са част от Национален парк “Пирин” и резерватът “Соколата” в Малешевската планина, в който се опазва вековна /250 г./ първична високостеблена гора от благун и характерната за района на Малешевска планина флора и фауна.
Около 3/4 от територията ѝ на запад се заема от ридовете на Малешевска планина с най-висока точка връх Голак 1453 m. В най-югозападната част, в землището на село Никудин, южно от река Лебница се простират крайните северни разклонения на планината Огражден с връх Фичов чукар 1158 m.
Част от територията ѝ на изток попада в западните склонове на Северен Пирин, където е и най-високата точка на общината – връх Синаница 2516 m. Останалите около 20% от земите са разположени по долината на река Струма, която тук представлява северната част на Санданско-Петричката котловина. Тук в корито на реката е и най-ниската точка на община Струмяни – около 114 m н.в. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по-голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. От особена важност са добре изразените надзаливни тераси на Струма, като почти всички представляват обработваеми земи.
Забележителните форми на релефа са множеството причудливи скални феномени: Черната скала,Тасевата скала, Медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала, Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и др. формиращи цял комплекс в и около с.Илинденци.
Характерна особеност на Пиринската част на общината е наличието на 18 пещери в землището на същото село. Пирин дава богати възможности за отдих и туризъм, а високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.
Край с. Палат е открито най-голямото находище на флуорит на Балканите. Сериозни са и залежите на мрамор в землището на с. Илинденци. В общината има и значителни запаси от варовик и гранит.
Води
През средата на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 15 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 6 по-големи притока и множество по-малки.
Десните притоци са реките Цапаревска, Седелска, Войче и Лебница (част от горното течение). Тези реки водят началото си от Малешевска планина, като водосборите и са значителни и хидрографската им мрежа е с голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните им басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Поради слабата залесеност на планината повечето от тези реки са с пороен характер. излизайки от планината и навлизайки в Санданско-Петричката котловина, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всичките те са с непостоянен дебит.
Левите притоци са реките Градешка (Злинска) и Белишка (Шашка), дебитът на които е силно повлиян от сезоните и дъждовете и снеготопенето в Северен Пирин. Втората река се характеризира с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.
На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоема с различен обем, от които 7 са зарибени. Техните води и тези на част от реките се използват за напояване.
Климат
Климатът дава условията за развитието и определя характера на селското стопанство, транспорта, строителството и др.
По отношение на климатичното райониране на България , община Струмяни обхваща част от Планинската климатична област и част от Петричко-Санданската котловинна подобласт на Преходно средиземноморската климатична област по данни на картата на Климатичните райони приложена към Атлас на НРБ - 1973 г.
Различията в климата на района се определят от разликите в надморските височини от 100 до над 1 000 м.н.в., от Средиземноморското влияние по долината на р.Струма и от континенталното влияние на север. Като цяло климатът е типично преходно- средиземноморски.Зимата в района се характеризира с отсъствието на силни студове /средната януарска температура е
Лятото е най-продължителният сезон , сухо и горещо, а есента е дълга и топла. Валежите са около средните за България.По долината на р.Струма от юг нахлуват предимно топли ветрове, а от север значително по-рядко и по-студени ветрове.
Пролетта настъпва сравнително рано. По това Санданският район съществено се отличава от другия топъл край на България – Царево (Мичурин), където пролетта настъпва много късно.
Независимо от високите температури сланите не са изключение. В повечето случаи те падат до края на март, но има години когато се появяват до средата на април. Топлите дни през февруари – март са причина при повратни студове през март – април цъфтящите рано културни видове (бадеми, зарзалии, кайсии, джанки и праскови) често да измръзват.
Фауна
Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. Често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевската част, макар и все по-.рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин в границите на Народния парк обитава дивата коза.
От птичата фауна най-разпространени са врабецът, гугутката, гълъбът, соколът, лястовицата, славеят, синигерът, орел, сокол, лешояд, дроздът, яребицата, кекликът, фазанът. Сезонно при прелет от Егейско море по течението на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.
Река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски гулеш, шаран, сом и раци.
Туризъм
Община Струмяни - малка, непозната, но с възможности, гостоприемна и красива, като заобикалящата я природа от неповторими скали и хълмове. Общината е с възможности за развитие в областта на туризма, което е пряко свързано с опазване на богатото биоразнообразие. Усилията на ръководството на общината и желанията на населението са насочени именно в тази насока.
Специфичните природни дадености на територията на община Струмяни благоприятстват развитието на екологичен и устойчив туризъм. Има добри условия за практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и по поречието на р.Струма – спортуване за здраве, излети сред природата с пикник, събиране на диворастящи плодове, любителски риболов и други.
Наличието на уникални природни феномени: Комплексът от скали край с. Илинденци, множеството девствени пещери в Пирин планина, рибното богатство на р.Струма, разнообразието на растителни и животински видове и ценни защитени територии като Национален парк “Пирин” и природния резерват “Соколата” са отлична основа за развитие на туризъм: на спелеоложки експедиции, алпинизъм, делта и парапланеризъм, чист еко – туризъм в народни паркове и резервати, спортен риболов по р.Струма.
Характерна особеност на Пиринската част е наличието на 18 пещери в района на с.Илинденци. Пирин планина дава богати възможности за отдих и туризъм. Високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.
Забележителноти
На територията на община Струмяни има редица забележителности – археологически обекти от тракийския период, ранното и късното Средновековие и от Възраждането.
Музейна сбирка Струмяни. От 2002 г. в Струмяни е открит исторически музей с богата експозиция. Музейната сбирка в с. Струмяни е открита през 2002 г. През 2014 е преместена в новосъздадения Посетителски център (бивше училище) на Струмяни.
Раннохристянската епископска базилика в местността "Долно Градище" е една от трите епископски центъра по долината на Струма, заедно с тези в Сандански и Крупник. Обектът в Микрево е проучван от 1996 г. с известни прекъсвания до 2005 г. включително. Установено е, че постройката е от IV – VI в. и има три фази на строеж. Това е трикорабна базилика с апсида, нартекс и баптистерий. До баптистерия е открита уникална писцина с формата на четириконхален кръст, вписан в кръг. Във втората фаза подът е покрит с керамични плочи, а в третата се появяват мозайки около баптистерия и в презвитерия. Стените са покрити с разноцветни стенописи. Стените са изградени от камъни, споени с хоросан. Пред владишкия трон е намерена част от хризма (монограма на Исус Христос). Разкрити са изцяло атриумът, екзонафтекса на базиликата и допълнителни помещения откъм западните й части. Под епископската базилика, както и върху пространството, заето от укрепеното селище, се намират керамични фрагменти от желязната епоха. Това показва, че мястото е било изключително стратегическо, заселено през дълъг интервал от началото на I хил. пр. Хр. до VI в. Най-близката аналогия се намира в базиликата в град Баргала, близо до Щип, Република Македония.
Арт център Илинденци е разположен над село Илинденци, на площ от 10 дка, сред изключителни природни гледки в подножието на Пирин планина. През 1998 фондация "Арт център - Илинденци" започва проект за създаването на уникалния Скулптурен парк. Идеята за парка е на скулпторът Иван Русев. В парка са експонирани творбите на редица български и чуждестранни автори, превърнали се в художествена реалност по време на ежегодните скулптурни акции от 1998 година. Необходимият материал за скулптурите и градежите се доставя от най-големите мраморни кариери на Балканският полуостров, намиращи се само на 18 км от с.Илинденци. По време на пешеходната разходка в парка посетителите могат да се насладят на монументалното, съвременно парково изкуство на над 65 утвърдени имена в скулптурата и на редица млади автори, сега започващи творческата си дейност от България и цял свят.През 2000 г. е изграден най –мащабния скулптурен обект “Форумът” – амфитеатър с около 300 места за зрители и открита сцена. Всяка година там се провежда скулптурен симпозиум и други образователни и културни програми. Скулптурният парк има изградено ефектното нощно осветление, акцентиращо върху отделни произведения, скулптурни елементи и Информационният център. Наред с отличните възможности за творчество, района изобилства и с културни, исторически и природни забележителности. В съседство се намират стари римски мини, археологически разкопки от древни времена, неповторими пещери. На минути път от Арт центъра по еко пътека се отива до така наречените “Целебни извори на Ванга”/Лековитата вида/ и местността “Занданите” –изключително красиви каменни образувания.
Скалният феномен „Костенурката“ се намира на 2 км североизточно от село Илинденци в местността “Град Каяси”. Наименованието идва от възвишението, което наподобява костенурка, но всъщност интерес представлява намиращото се там антично, късноантично и средновековно селище. На възвишението се откриват фрагменти от строителна керамика. Не личат останки от зидове, но е възможно тук да се е издигало малко укрепление – стражеви пункт. На изток следва ниско плато, върху което се наблюдават фрагменти от битова и строителна керамика, характерни за периода ІІІ – V век и за Средновековието. Явно на това място е съществувало значително селище. Оттук произхождат оброчни плочки на тракийския конник и на Артемида, което предполага възможността да е имало и трако – римско светилище.
Черната скала и Скалната гробница Местността Черната скала представлява издължено скалисто плато, надвесено над селото с отвесните си високи скали. Тук върху скалните образования са се запечатали многобройни артефакти от различните култури, населявали този район. Уникалността на мястото се долавя още от името. Черната скала е символ на Великата богиня - майка на траките, известна в този регион като Кибела. За почитането на богинята, особено по течението на река Струма, свидетелстват многобройните открити теракотени статуетки на Кибела при археологическите проучвания на древногръцкия град-колония Амфиполис, разположен на устието на река Струма. Върху скална площадка, е оформено скално светилище и са изсечени скални олтари в най-високата част. В подножието на мегалитното светилище е оформена скална площадка - жертвеник, насочен на северозапад, вероятно към залеза на слънцето в деня на лятното слънцестоене. В късната античност, в местността Черната скала, е била построена и малка крепост, чийто останки днес могат да бъдат видяни в северната част на скалното плато. Керамичният материал в нея произхожда от III-IV в. сл. Хр. В източното подножие на Черната скала, непосредствено под крепостта, се наблюдава скално изсечена гробница. Този паметник представлява забележителен интерес за науката, тъй като е първата открита до сега скално изсечена гробница по течението на река Струма на българска територия.
Праисторическо селище в местността "Масовец" Раннонеолитното селище е най-древното селище в региона.То е основано от първите земеделци, заселили се в тази част на долината на Струма през първата половина на VI хил. пр. Хр. Досега е разкрита част от уникално отбранително съоръжение, състоящо се от ров, дълбок почти 2 м с каменна стена по средата на рова, укрепена допълнително със земна облицовка. В така заграденото пространство са намерени следи от няколко постройки, включително и една опожарена къща със запазен вътрешен инвентар: пещ, голям съд – зърнохранилище, както и погребение на 9 месечно кърмаче. Тялото му е намерено в сгъната поза, резултат от поставяне в чувал от органична материя, кожа или плат. Намерените досега находки (инструменти от камък, кост и глина, многобройни сечива от кремък и разнообразни накити) показват, че в селището е извършвана специализирана дейност, нещо необичайно за селищата от толкова ранен период на човешката цивилизация.
Паметници на културата
По-голямата част от църковните храмове в селата и много къщи носят характерните белези на възрожденския архитектурен и художествен стил.
Църква "Рождество Богородично" в село Велюшец Църква "Рождество Богородично" е паметник на културата с местно значение. Построена е през 1858 г. През 1878 година е опожарена от турски войници, но през 1881 година е възстановена. През 1940 година е направен основен ремонт. Eдна от най-старите църкви в общината, трикорабна псевдобазилика с притвор, външна галерия и камбанария. Ценност представляват стенописите от 1910 г., които покриват част от южната фасада и вътрешните стени – 134 сцени, фигури и медальони, като освен традиционните евангелски сцени са включени и сюжети с поучителен характер, отразяващ възгледите на дарителите от Възраждането. По иконостаса има дърворезба от по-късен период. Сред иконите от втората половина на XIX век, рисувани от неизвестен художник, интерес представлява тази на Св. Илия с 4 коня.
Църква "Успение Богородично" в село Игралище. Строежът на църква "Успение Богородично" е започнат през 1878 г. и е завършен през 1882 г. Градена е с дарения от местни хора. Камбаната е отлята през 1884 г. от самоковски майстори. Камъните за строежа са изваждани от околните дерета с волски впрягове. Осветена е през 1910 г. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с открита галерия откъм южната страна. Ценност представляват дъсчените тавани, апликирани богато с декоративна живопис, декоративната живопис по колоните /1898 г./, амвона и проскинтария. Иконостасът е украсен с живопис, а по венчилката и царските двери има дърворезба. Ценни са и 30те икони /1883 г./ - дело на представители от фамилията Молерови, църковните мебели и 2 ковани свещника. В църквата има и някои икони от Светогорските манастири. Църквата е обявена за Паметник на културата с местно значение.
Църква „Свети Димитър“ в село Палат Църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата с местно значение. Построена е югозападно от селото, на десния бряг на почти безводно дере. Представлява каменна трикорабна псевдобазилика, строена е през 1850 г., опожарявана два пъти – през 1878 г. и през 1913 г. Възстановена е през 1919 г., когато Палат е общински център на селата Вълково, Драката и Микрево. Църквата има голям трем, който е можел да събира до 500 души, а в двора е намерило място старото училище. Камбанарията е изградена през 1860 г., отделно от църквата и представлява кула, висока над 10 м. Камбаната тежи повече от 100 кг и се чува надалеч из планината. Под камбанарията има кладенец, дълбок около 20 м, от който се черпи вода за нуждите на църквата. Върху западната фасада е изписан разгънат вариант на Страшния съд. Стенописите по вътрешните стени и иконостасът са от 1909-1910 г. Ценност представляват още потирът и дискосът от сребро и иконите от ХVIII-XIX век.
Църква "Свети Димитър" в село Цапарево. Църквата е построена в центъра на селото през 1847 г. По данни от стари предания, тук е имало църква отпреди пет века. Във вида си от 2003 г. е полувкопана в земята трикорабна псевдобазилика със слабо изявена апсида отвън, а от юг и запад – с открит притвор. Дълга е 14 м и широка 12 м. Оградена е с църковен трем, с пейки за сядане, над които са поставени надписи върху каменни плочки с имената на тези, които имат право да ги заемат по време на църковни тържества. Ценност представляват трите дъсчени апликирани цветни тавана, трите слънца на северния кораб, иконата „Христос Вседържател“ в централния кораб, шестте ковани свещника и сребърният потир с релефна украса. Интересни са иконите от иконостаса (35 бр.), повечето рисувани през 1894 г., а шест – още от 17 век. Камбанарията на църквата е отделна сграда. Дворът също е забележителен с вековните черници. В тази църква е осветено знамето на въстанието от 1902 г., наречено Горемско въстание. Църквата е Паметник на културата с местно значение.
Архитектурен комплекс - Палат
В село Палат през 1969 г. са регистрирани 30 архитектурни обекта в селото: църквата, 28 къщи и 1 стопанска постройка (плевня). По-голямата част от къщите са строени в края на ХIХ – началото на ХХ век и са от типа огражденско-малешевска къща. Забележително е, че дори новите къщи подчертано запазват кубичните обеми и плановото решение на традиционната за селото архитектура. Поради минималния брой ново строителство общият архитектурен облик на селото е запазил и до днес старинния си вид.
Огражденски-малешевската къща е тип възрожденска къща, строена в селата, разположени по склоновете на планините Малешевска и Огражден. Като архитектурен тип тя носи влияние от Родопската къща и Западната къща. Първото се изразява в наличието на огнище във всяко жилищно помещение, неизмазаните каменни зидове и по-широките чардаци, а второто – в стълбите под стрехите.
„Лековитата вода“ в местността "Занданите"
Извора се намира в местността "Занданите", в която са разположени забележителни по формите и размерите си скални разломи. До извора се стига по екопътека от Арт център Илинденци. В най-южната му част на е заклещена огромна скала, тежаща навярно около 10 т., така че се е оформила грандиозна по размерите си скална арка, „ловяща” слънцето на небосвода в зенита му. Наситеността с битова и строителна керамика на това място дава основание да се мисли, че става дума за тракийско мегалитно светилище, просъществувало тук от Първото хилядолетиe пр. Хр. до IV век след Новата ера.
Известната пророчица Ванга съветвала хора с болни очи да идват на изворчето "лековитата вода" над Илинденци, за да си мият очите с тази вода и да пият от нея. Така щели да оздравеят. Днес край извора е оформен параклис на св. Дух, където след като извършат ритуала, вярващите палят свещи. Теренни проучвания са извършени в изпълнение на дейности по проект „Европейски приказки и легенди” от научно-изследователски екип в състав: проф. д-р Васил Марков, д-р Димитрия Спасова
Фестивали и събития
Народен събор посветен на Горемското въстание 1902-1903 Чества се на 20 септември в с. Гореме, община Струмяни
Празник на община Струмяни е на 7 април в село Струмяни.
Празник на виното Празникът на виното – посрещане боговете на виното и плодородието, обявяване царя на лозята се отбелязва на 4 февруари в с. Илинденци, община Струмяни.
Общината е домакин на три международни прояви – Международен фолклорен фестивал “Малешево пее и танцува” в Микрево, Международен скулптурен симпозиум в Арт център Илинденци и Празникът на боговете на виното в Илинденци.
Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува" се отбелязва 27-29 октомври в село Микрево, община Струмяни.